1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Престъпление от омраза: когато в Солинген изгоряха пет жени

Петер Хиле
29 май 2023

В Солинген днес е спокойно. Но преди 30 години там загинаха петима души с турски корени – след едно расистко нападение. Оттогава тези случаи намаляват в Германия, но жертви на ксенофобски атаки продължава да има.

https://p.dw.com/p/4Rvjp
Опожареният дом на семейство Генч на сутринта след нападението
Опожареният дом на семейство Генч на сутринта след нападениетоСнимка: Rene Tillmann/IMAGO

Пет млади живота бяха погубени в Солинген на днешния 29 май преди 30 години. Тогава десни екстремисти подпалиха дома на семейство Генч. Подпалвачите изпитваха сляпа омраза срещу всички чужденци, а семейство Генч произхождаше от Турция.

По онова време в току що обединената Германия се беше надигнала вълна от дясноекстремистко насилие. В страната пристигаха все повече бежанци, а политиците в Бундестага обсъждаха мерки за ограничаване на правото на политическо убежище. На този фон расизмът и насилието вземаха връх, стигна се и до убийства: освен в Солинген, където загинаха пет момичета и млади жени, жертви имаше и в Хойерсверда, Росток и Мьолн

Да съхраним спомена

Джихат Генч пази жив спомена за тези свидни жертви. Защото тогава загинаха двете му сестри Хюля и Сайме – едната на девет, а другата само на четири годинки. Редом с тях смъртта си намериха още Гюрсюн Индже, Хатидже Генч и Гюлистан Йозтюрк. Джихат е убеден, че споменът за тях трябва да се запази жив и че за злодеянието трябва да се припомня в училищата и на работното място. 

Тогава извършителите бяха осъдени на срокове между 10 и 15 години лишаване от свобода и отдавна вече са навън. А днес, когато се навършват 30 години от престъплението, трима от тях се обръщат чрез адвоката си към обществеността и заявяват, че са били невинни.

"Не изпитвам омраза"

Джихат Генч не желае да коментира това изявление. "Дано да страдат поне толкова, колкото изтърпяха моите родители. Не изпитвам омраза, моята религия не го позволява. Или поне: мъча се да изпитвам колкото е възможно по-малко омраза", казва той.

Джихат Генч е загубил сестрите си при атентата
Джихат Генч е загубил сестрите си при атентатаСнимка: Peter Hille/DW

Обратното е дори: изпитва радост, защото общинските власти в Солинген са решили да кръстят един площад на името на баба му Мевлюде Генч. Преди 30 години, още в деня след палежа, тази храбра жена призова към опрощение – и то въпреки, че току-що бе изгубила две дъщери, две внучки и една племенница. До смъртта си през 2022 година Мевлюде работеше за тази кауза: за умиротворяването и за съжителството между различните култури.

Покрай площада, наречен на тази силна жена, минава една градска магистрала, която след километър и половина отвежда посетителя до образователен център, където Расим Четин и негови съмишленици оказват извънкласна подкрепа на ученици от града. Това са най-вече деца от мигрантски семейства, които имат нужда от помощ, за да си научат уроците. На стената е окачено свидетелството на едно от момичетата, което е завършило четвърти клас с отлични оценки по почти всички предмети – добра мотивация за всички останали.

"Расизмът е болест"

Четин е председател и на "Алтернативна гражданска инициатива", която има свои представители в Градския съвет и работи главно в подкрепа на хората с миграционни корени в Солинген. А в този 160-хиляден град всеки трети човек има такива корени. Преди 30 години политиката изобщо не им обръщаше внимание. "Но ние принадлежим към това общество. Тук сме от близо 60 години, в началото само като гастарбайтери от Италия, Турция и Испания. Тук сме заедно всички - и в добро, и в зло," казва Четин. И добавя: "Но расизмът си остава проблем. Това е болест, която можем да надвием единствено с общи сили."

Четин е подел инициативата да се построи музей на мястото на опожарения дом. Той иска в града да има училище на името на Мевлюде Генч, а с Турция да се осъществява ученически обмен. Според него паметта за случилото се трябва да остане жива, защото и днес някои политици подклаждат омраза срещу мигрантите, а особено в социалните мрежи се разпространяват расизъм, фашизъм и ислямофобия.

Расим Четин се бори за това споменът за ужасното престъпление от омраза да не потъне в забрава
Расим Четин се бори за това споменът за ужасното престъпление от омраза да не потъне в забраваСнимка: Peter Hille/DW

Нови 161 жертви след Солинген

През 1993 година много турци в Германия се страхуваха от неонацистите. Турските семейства си купуваха въжени стълби, за да могат да избягат през прозорците, ако някой подпали дома им. Един от тези хора се казва Еркан Саръкая. Той помни добре онзи паметен ден. Бил е на 15 години, играел е футбол на близкото игрище, когато брат му дотичал с новината за палежа. "Уплаших се до смърт. Първата мисъл на всички ни беше: Нашата къща може да е следващата", разказва Еркан.

Той е роден в Солинген, а днес работи като диспечер в градския транспорт. Все още не може да забрави размириците, настъпили в града след палежа, когато турски националисти и германски хулигани хвърляли павета и трошели витрини из центъра на града. Но помни и друго: километричните живи вериги, събрали хиляди хора със свещи в ръце, които тогава излязоха на улицата в знак на протест срещу това насилие - срещу екстремистите с кожените якета и кубинките, с ножовете и бейзболните бухалки, които в онези години нападаха мигранти и чужденци и тероризираха цели градове, особено в Източна Германия.

След трагедията в Солинген броят на жертвите на десния екстремизъм в Германия започна трайно да спада. Въпреки това обаче за тези последни десетилетия 161 човека са станали жертва на ксенофоби. Такива насилия имаше особено много по време на мигрантската вълна от 2015-2016 година, когато в Германия отново се надигнаха расизъм и ксенофобия.

"В Солинген днес е спокойно"

Еркан Саръкая се радва, че днес в неговия роден град всичко е спокойно. И се надява, че Солинген отново ще се впише в съзнанието на хората не с онзи трагичен спомен, а като града, където се произвеждат легендарните ножици и ножчета.